HomeFIXME: Project Plan

ДГС Айтос

ДГС Айтос
Контакт със звеното:
Директор: unlatin Георги unlatin Николов
Телефон: 0558 2 26 25
Факс: 0558 2 20 50
Електронна поща: dgsaitos@uidp-sliven.com
Адрес: unlatin гр. Айтос, ПК 8500, ул. Х.Димитър 9

Отвори карта

Година: 2000
Ревизионен мериод: 0

ДГС “Айтос” носи името на град Айтос, където се намира седалището му. На север от него се намират ДГС “Смядово”, ДГС “Цонево” и ДГС “Шерба”, на запад граничи с ДГС “Карнобат”, на юг през земеделски земи с ДГС “Бургас” и на изток с ДГС “Несебър”.
Територията на ДГС “Айтос” се намира в Бургаска област и обхваща изцяло две общини със съответните землища в тях, а именно:
Община гр. Айтос: гр. Айтос, с. Дряновец, с. Зетьово, с. Карагеоргиево, с. Лясково, с. Каранова, с. Мъглен, с. Пещерско, с. Раклиново, с. Поляново, с. Пирне, с. Съдиево, с. Тополница, с. Черна могила, с. Черноград, с. Чукарка, с. Малка поляна.
Община с. Руен: включва селата Руен, Билка, Вишна, Вресово, Добра поляна, Дюля, Добромир, Дропла, Дъскотна, Заимчево, Каравельово, Зайчар, Каменяк, Листец, Люляково, Преображенци, Мрежичко, Планиница, Подгорец, Припек, Просеник, Разбойна, Речица, Рожден, Рудина, Рупча, Ръжица, Струя, Сини рид, Скалак, Снежа, Снягово, Средна махала, Соколец, Шиварово, Трънак, Череша, Звезда, Ясеново, Топчийско, Ябълчево.

Територията на стопанството се намира в Източна Стара планина и отчасти в района на Задбалканските полета. Горите и горските площи са разположени по склоновете на Карнобатско-Айтоската, Котленско-Върбишка и Еминско-Камчийската планини и само малка част от тях в Айтоско поле. ДГС Айтос има неправилна форма с дължина от север на юг около 37,5 км и ширина от изток на запад около 48,8 км.

Районът на ДГС обхваща източната част на младите Старопланински нагъвания и малка част от Централно-средногорската морфоструктура (Айтоско поле). Основната част от горските комплекси (97,0%) заемат склоновете на Източните дялове на Стара планина. Главната Старопланинска верига в района на лесничейството се отличава с нископланински и хълмисто-ридов релеф, поради което средната й височина е едва 365 м. За сметка на това, тя се разширява значително, като се разделя от надлъжната долина на р. Луда Камчия на две планински и хълмисти редици. Между северната и южната планински редици се простира Лудокамчийското понижение. Най-общо, хълмисто-планинският релеф в този район на лесничейството се характеризира с ниски, заоблени, добре очертани, а в източната част заравнени била, полегати и по-рядко стръмни склонове и силно прорязани долове. Денивелацията между билата и доловете се движи в рамките от 200 до 300 метра. Надморската височина варира от 200 до 700 метра, но средната надморска височина на дървопроизводителната площ е 300 м, което определя принадлежността на горските масиви към Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори.
Горите от горския фонд, намиращи се в Айтоското поле, заемат 1392,6 ха, което е едва 3,0% от площта на лесничейството. Айтоското поле е част от Задбалканските полета. То е източно продължение на Карнобатското поле и се простира до Бургаските възвишения. Теренът е равнинен, без големи превишения, като отделните стръмни места са главно в силно изровените дерета. Дървопроизводителната площ се намира между 100 и 300 м н.в., като средната надморска височина е 200 м, което определя принадлежността на горите към Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори.
Най-високата точка се намира в Котленско-Върбишкия дял Източна Стара планина – връх Чортлен 728,9 м н.в. Най-ниската точка е на котата на язовир “Цонево” – 66,9 м н.в. Средната надморска височина е 300 м.

Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната площ спрямо наклона на терена

Степен на наклона Площ (хектари) %
равно (0-4) 2978.50 6.8
полегато (5-10) 5757.40 13.2
наклонено (11-20) 19558.40 44.9
стръмно (21-30) 13434.60 30.9
мн.стръмно (над 31) 1814.60 4.2
Общо: 43543.50 100.0

Силно нагънатия терен в района на стопанството е позволил да се образува сравнително гъста хидрографска мрежа. Всички водни течения се вливат в Черно море.
Река Луда Камчия, която е десен приток на р. Камчия, извира от Сливенска планина под прохода Вратник, тече в източна и североизточна посока, прорязва Главното Старопланинско било и се влива в Камчия. Преди вливането на нея е построен язовир “Цонево”, малка част от който попада в района на лесничейството. По-големи притоци на р. Луда Камчия са: Елешница, Балабан дере, Казанска река, Шиваровска река, Дюлева река и по-малките водни течения Голям дол, Широк дол, Орлов дол, Скален дол и др.
Река Хаджийска директно се влива в Черно море. На територията на стопанството преминават само най-горните й притоци. Това са изключително сухи и силно ерозирани къси дерета, които пролетно време са поройни, а още в началото на лятото напълно безводни.
През Айтоското поле протича Айтоска река, която след малък пролом в южната част на полето излиза от лесничейството и навлиза в Бургаската низина, отводнява я и се влива в Бургаското езеро.

Геоложкият строеж и петрографски състав на района е сравнително еднообразен. ДГС “Айтос” попада в Източнобалканската тектонска зона. В геоложко отношение всички структурни форми, очертаващи линейното протежение на Стара планина, постепенно потъват от запад към изток. Това потъване е станало в по-ново геоложко време и е било съпроводено с разломяването на цялата нагъната система и образуването на Лудокамчийската разломна зона. Петрографският състав в района на стопанството е представен основно от седиментни скали – пясъчници, мергели, варовици и кватернерни наслаги от пясъци и чакъли и много малко вулканични скали – раздробени андезити, смесени също със седименти.

Според класификационната схема на Събев и Станев, територията на ДГС “Айтос” се намира в Европейско-континенталната климатична област – Преходно-континентална климатична подобласт и обхваща два климатични района, а именно:
Климатичен район на Източна Средна България
Този район е доста обширен, но стопанството обхваща само малка част от него – главно Айтоското поле. Теренът представлява равнина с ниски възвишения, със средна надморска височина 200 м. Климатът е доста топъл. Зимата е мека, пролетта започва рано и е сравнително топла, лятото е горещо, а есента е по-топла и от пролетта. Средната температура за януари е около 00С с чести затопляния под влияние на Средиземноморските циклони. Снежната покривка е неустойчива и се задържа малко време – по 15-20 дни годишно. Най-топлият летен месец е юли, когато средната температура е 22,00С. Общо взето, районът е доста слънчев – ясните дни са над 88, докато мъгливите не надвишават 22 средно годишно. Режимът на валежите е силно повлиян от околните планински вериги и затова в тори район падат сравнително малко валежи. Ветровете в полето са слаби и предимно северни или североизточни. Вегетационният период е около 7 месеца.
Задбалкански нископланински климатичен район
Този климатичен район заема източните части на Стара планина. Обхваща районите с надморска височина от 200 до 700 м по склоновете на Карнобатско-Айтоската, Котленско-Върбишката и Еминско-Камчийската планински вериги. Теренът е предимно хълмист само в северните части нископланински. Зимата е по-студена от предходния климатичен район – средната температура за януари месец е от 0 до -1,50С. Снежната покривка е по-устойчива само в най-високите части, но и там не се задържа повече от 20-25 дни. Лятото е относително хладно – средната температура през месец юли е около 21,00С. Вегетационният период за района е около 6-6,5 месеца.

Таблица 2
за температурата на въздуха

Климатичен район с надморска височина в метри Средна годишна температура Средна от год. абсолютна минимална Средна от год. абсолютна максимална
Климатичен район на Източна Средна България (100-200 м н.в.) 11.4/12.9 -17.8/-32.8 39.6/44.5
Задбалкански нископланински климатичен район (200-700 м н.в.) 9.0/12.6 -20.0/-32.4 36.2/39.9

Таблица 3
за количеството на валежите

Климатичен район с надморска височина в метри Сума валежи годишно в мм Месец минимална валежна сума Месец максимална валежна сума
Климатичен район на Източна Средна България (100-200 м н.в.) 512-578 II-III VI
Задбалкански нископланински климатичен район (200-700 м н.в.) 517-837 II,III,VIII V,VI

В района на ДГС “Айтос” се срещат три основни почвени типа – канелени горски, чернозем-смолници инаносни почви. Канелените горски почви и чернозем-смолниците са излужени в една или друга степен, а наносните почви са алувиално-делувиални.
На по-голяма част от територията на ДГС не се наблюдават масово активни ерозионни процеси, въпреки стръмния терен и лесно разрушимите скали. Общо ерозионни процеси в една или друга степен са се развили върху площ от 6322,7 ха или 14,6% от площта на стопанството.

Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната площ по почвени типове (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Типове горски почви Площ в ха %
алувиално-делувиална 23.30 0.1
канелена излужена 42322.20 97.2
чернозем смолница 1198.30 2.8
Всичко: 43543.8 100.0

Горите на ДГС “Айтос” са разположени на територията на две общини – гр. Айтос и с. Руен, Бургаска област. Общата площ на общините е 109298,6 ха. Горите от горския фонд заемат 46451,6 ха или 42,7% от площта на общините. Освен горите от горския фонд на територията на лесничейството, на земи извън ГФ, са създадени още 208,8 ха гори, за които е съставен отделен лесоустройствен проект.
Общата площ на ДГС “Айтос” е 46451,6 ха.
В лесоустройственият проект от 1989 година е предвидено общо ползване в размер на 505610 куб.м (средно годишно 50561 куб.м), от което 31357 куб.м годишно от главни сечи и 19204 куб.м годишно от отгледни сечи и санитарни сечи. Отсечени са общо 398424 куб.м (средно годишно 39842 куб.м) или 78,8% от предвиденото. Изпълнението от главни сечи е 209679 куб.м (ср. год. 20968 куб.м) или 66,9%, а от отгледни и санитарни сечи 188745 куб.м (ср. год. 18875 куб.м) или 98,3% от предвиденото. Настоящото лесоустройство предвижда общ добив от 819600 куб.м с клони или средно годишно 81960 куб.м – 58426 куб.м добив от главни сечи и 23536 куб.м от отгледни и санитарни сечи.

Таблица 5
за разпределението на горската площ по вид на земите

Вид на земята Площ в ха %
Залесена площ 42683.60 91.9
Незалесена дървопроизводителна площ 860.20 1.9
Недървопроизводителна площ 2907.80 6.3
Всичко: 46451.6 100.0

Таблица 6
за разпределението на горската площ по вид на горите

Вид на горите Площ в ха %
Иглолистни 7493.80 16.1
Широколистни високостъблени 10481.20 22.6
За реконструкция 9116.00 19.6
Издънкови за превръщане 18587.20 40.0
Нискостъблени 741.40 1.6
Всичко: 46419.6 100.0

Таблица 7
за разпределението на общата площ по групи гори и функции (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Групи гори Иглолистни Широколистни Всичко
обща площ залесена обща площ залесена обща площ залесена
ДС Функции 6862.70 6506.10 36451.30 33922.50 43314.00 40428.60
Защитни 254.10 211.30 1944.80 1356.10 2198.90 1567.40
Рекреационни 109.00 103.80 451.70 424.20 560.70 528.00
Защитени 268.00 69.50 110.00 90.10 378.00 159.60
Други - - - - - -
Общо ЗРЗТ 631.10 384.60 2506.50 1870.40 3137.60 2255.00
Общо ЗРЗТ+ДСФ 7493.80 6890.70 38957.80 35792.90 46451.60 42683.60
Общо ЗРЗТ 631.10 384.60 2506.50 1870.40 3137.60 2255.00
Общо ДСФ+ЗРЗТ 7493.80 6890.70 38957.80 35792.90 46451.60 42683.60
Горски пасища - - - - - -
Общо 15618.70 14166.00 80422.10 73456.20 96040.80 87622.20

Санитарното състояние на горите в ДГС “Айтос” е сравнително добро. Повреди са установени на 6.1% от залесената площ на лесничейството. Изключение правят само някои престарели семенни насаждения, които са загнили, издънковите дъбови насаждения, които често суховършат в една или друга степен и част от иглолистните култури, които имат и механични повреди.
Най-висок процент повреди (11.9%) са установени при бялборовите култури, които освен че страдат от суховършия, на много места са засегнати и от снеголоми. Черният бор суховърши в по-слаба степен, но много често има механични повреди от ледолом или снеголом. Дъбовете също суховършат или са засегнати от трахеомикоза, като най-засегнати (11.3%) са по-влаголюбивите зимендъбови насаждения и в по-малка степен сухоустойчивите церови и благунови насаждения. Косматият дъб и келявият габър, които се намират предимно в районите използвани за кози пасища, са засегнати от пашата. Повредите по буковите насаждения се дължат главно на биологично отслабване и появилите се гнилоти в престарелите насаждения. Много голям процент повреди имат отделни култури от айлант, акация, люляк и други, които са залесявани на изключително бедни терени около гр. Айтос и не са опазени от паша и незаконна сеч. Сравнително малък е процентът на заболеваемост при културите от червен дъб, сребролистна липа, явор и други.
През 1999 година е забелязано масово нападение на гъботворка по листата на дъбовете. На отделни места има повреди и от други насекоми: листоврътка, златозадка, дъбова процесионка, борова процесионка.

Няма данни.

В района на с. Соколец са установени естествени находища на божур (Paeonia peregrina), защитен вид и много ценна билка. Необходимо е да се вземат мерки за защитата му.
Информация за растителни и животински видове с природозащитен статус има при защитени обекти.

В района на ДГС “Айтос” са обособени следните защитени природни обекти:
Природна забележителност “Айтоската кория”, обявена със заповед № 1799/28.07.1972 на МГОПС с площ 67,7 ха. Вековна дъбова гора от летен дъб.
Природна забележителност “Трите братя”, обявена със заповед № 1799/28.07.1972 на МГОПС с площ 1,0 ха. Скално образувание в местността “Казаните”.
Природна забележителност “Бодливото сграбиче”, обявена със заповед № 1799/28.07.1972 на МГОПС с площ 294,0 ха. Естествено находище на бодливо сграбиче (Astragalus aitosensis), български ендемит.
Природна забележителност “Професора”, обявена със заповед № 2109/20.12.1984 на КОПС с площ 5,0 ха в местността “Затворения камък”..
Природна забележителност “Свинската глава”, обявена със заповед № 1427/13.05.1974 на МГОПС с площ 0,5 ха. Скално образувание.
Природна забележителност “Костенурката”, обявена със заповед № 1427/13.05.1974 на МГОПС с площ 0,1 ха. Скално образувание.
Вековно дърво “Цер”, обявено със заповед № 235/04.04.1987 на КОПС в местността “Богоева поляна” в землището на с. Каменяк.